Рецензия Alienware m16 R2 – PC mag
Плюсове и минуси
Миналата година, когато 16-инчовите гейминг лаптопи започнаха да се утвърждават, бяхме впечатлени от стилния и бърз Alienware m16. Тази година преработеният m16 R2 (започва от $1,649.99; $1,849.99 при тестване) запазва елегантния външен вид и качествената конструкция, но премахва задния термичен блок за по-малък отпечатък и по-голяма преносимост. Наличните опции за графични процесори вече са ограничени до Nvidia GeForce RTX 4070 вместо мощните RTX 4080 и 4090, но с помощта на новия процесор Intel Core Ultra 7 Alienware все още предлага стабилно гейминг изживяване. Най-хубавото е, че първокласното усещане на m16 R2, удобната клавиатура, богатата свързаност и живот на батерията, както и 240Hz QHD+ дисплеят идват на разумна цена. Alienware не измества по-малкия и по-евтин Lenovo Legion Slim 5 Gen 8 като наш носител на наградата Editors’ Choice за среден клас гейминг, но е най-добрата алтернатива за голям екран.
Дизайн: По-изчистено шаси каца на пазара
Първия си поглед към m16 R2 хвърлих на събитието за предварителен преглед на Dell на CES 2024, така че производственият модел, видян тук, не беше първото ми запознанство с машината. Това, което ми хареса тогава, обаче, не се е променило: по-компактна версия на оригиналния m16, запазваща високата производителност на лаптоп, достоен за заместител на настолен компютър, в пакет, който е с около 0,45 кг по-лек.
Редизайнът променя точното място на m16 в гамата на компанията: докато x16 R2 (също обявен на CES 2024) разширява границите на производителността за ентусиасти с големи бюджети, m16 R2 е по-скоро универсално решение за сериозни геймъри — все още доста над бюджетните или началните нива, но с разумна стойност, която взема предвид мобилността, въпреки 16-инчовия си екран.
Идеалният купувач на Alienware m16 R2 би бил някой, който основно го използва за игри у дома или в общежитие, но също така трябва да носи машината в офиса или класната стая. Това оставя x16 R2 (ревюирахме R1 през юли 2023) като по-мощна разновидност, обемистия m18 R2 като безкомпромисен високопроизводителен модел и x14 R2 като компактния вариант за бързо вземане и тръгване. Надявам се, че това обобщение улеснява прегледа на тези лаптопи и оценката на стойността на m16 R2.
С това казано, вероятно няма да забележите голяма разлика между m16 R2 и оригинала на пръв поглед (особено отпред). Стилът е до голяма степен непроменен, включително индустриалният вид и повечето от RGB осветлението на шасито. Основната промяна е премахването на задния термичен блок, който преди съдържаше охладителния хардуер; преместването на тези части вътре в шасито намалява общия отпечатък на системата с 15%, от 2,54 см височина, 36,8 см ширина и 29 см дълбочина до 2,36 см височина, 36,3 см ширина и 24,9 см дълбочина. R2 не само е по-тънък и значително по-малко дълбок, но и теглото му намалява от 3,02 кг на 2,61 кг.
За да се постигне това, естествено, вътрешността и охладителната система трябваше да бъдат преработени. m16 R2 използва четири медни топлинни тръби и два вентилатора с 94 лопатки. Последните засмукват хладен въздух от горните и долните отвори, като горещият въздух излиза през страничните и задните отвори. Както споменахме, промяната също намалява горната граница на мощността на m16, така че GeForce RTX 4070 е най-бързият наличен графичен процесор.
Добрата новина е, че RTX 4070 в m16 R2 не е ограничен в сравнение със същия графичен процесор в модела от миналата година — той работи с до същите 175 вата TDP. Това не означава, че двете ще се представят идентично, поради различните охладителни системи и новия процесор, но тъй като мощността е най-големият фактор, кадрите в секунда трябва да са много близки. За съжаление, нямаме директно сравнение, тъй като оригиналният m16, който прегледахме, беше конфигуриран с GeForce RTX 4080, но можете да видите как се справя новият модел в бенчмарковете по-долу.
Набор от функции: Елегантен дисплей, Nvidia Optimus и други екстри
Лаптопът е станал малко по-компактен, но как е останалата част от конструкцията? Шасито е със същото отлично качество, усеща се едновременно здраво и първокласно благодарение на металния капак и меката на допир клавиатурна основа. Тъчпадът не е огромен, но е достатъчно голям за удобство и е обграден с малко RGB осветление за допълнителен стил.
Тъчпадът, логото с извънземна глава на капака и съответно оформеното копче за включване сега се присъединяват към RGB подсветката на клавиатурата като налични декоративни елементи. (Задното кръгово осветление от по-ранния модел е изчезнало заедно с термичния блок.) Клавишите осигуряват страхотно изживяване при писане, с много ход и добра обратна връзка. Клавиатурата не е толкова удовлетворяващо щракаща като нископрофилните механични клавиатури Cherry MX, предлагани на някои други лаптопи Alienware, но все пак е една от по-добрите немеханични клавиатури, които съм използвал на гейминг лаптоп.
Дисплеят не е изключителен за пазара на висок клас гейминг лаптопи, но все пак изглежда добре както на хартия, така и на практика. 16-инчовият панел комбинира QHD+ (2560×1600 пиксела) резолюция с честота на опресняване 240Hz и поддръжка на Nvidia G-Sync с Advanced Optimus. Последната е функция, която автоматично превключва между интегрираната графика на процесора и дискретния графичен процесор според нуждите, използвайки по-енергийно ефективната интегрирана графика за ежедневни приложения и активирайки GeForce чипа, когато стартирате игра. (Системата забива за няколко секунди при превключването.)
Лаптопът също разполага с физически MUX превключвател, който ви позволява ръчно да изключите интегрираната графика, когато смятате, че производителността е по-важна от живота на батерията. Можете да активирате тази функция в софтуера Alienware Command Center, който е полезен и за наблюдение на производителността, настройките и температурите. Можете да избирате между няколко режима на консумация на енергия (балансиран, батерия, тих, производителен или овърдрайв), както и да настройвате параметрите на графичния процесор в персонализиран режим. Това е ясен и удобен интерфейс, който превъзхожда повечето софтуерни инструменти, включени в гейминг системите.
Във връзка с това, редът с функционални клавиши включва клавиши за стелт и производителен режим, когато искате лаптопът ви да бъде, например, възможно най-тих в библиотека или възможно най-бърз и шумен на LAN парти. Това е малка подробност, но е приятна алтернатива на отварянето на софтуер и щракането по настройки.
Свързаността е друга силна страна. m16 R1 поставяше повечето си портове на задния блок, докато R2 ги разпределя малко по-равномерно: левият фланг побира Ethernet и аудио жакове, докато дясната страна разполага с два USB Type-A порта и слот за microSD карта. Отзад са разположени конекторът за захранване, HDMI порт и два USB Type-C порта с функционалност DisplayPort, като единият добавя Thunderbolt 4 и възможност за захранване.
Наборът от функции включва също 1080p уеб камера, която предлага впечатляващо качество на изображението (особено в сравнение с все още твърде често срещаните 720p камери с ниско качество), и Wi-Fi 7. Захранващият адаптер също е приятно компактен в сравнение с обемистите тухли, които придружават повечето висок клас гейминг лаптопи, което допълнително подобрява преносимостта на редизайна.
Тестване на Alienware m16 R2: Intel Core Ultra се справя отлично
Освен изчистения дизайн, отличителната черта на Alienware m16 R2 е използването на новите процесори Intel Core Ultra. С кодово име „Meteor Lake„, това е първото поколение от линията Core Ultra, което съществува паралелно с познатите ни процесори Core i. Те имат свои собствени нива на производителност 5, 7 и 9, но се отличават с вграден невронен процесор (NPU), посветен на обработката на задачи с изкуствен интелект, вместо да натоварва процесора с тях. Такива приложения все още не са толкова разпространени, колкото сигурно ще бъдат в бъдеще, но вече има случаи на употреба в подобрения на аудио и видео, някои приложения на Adobe и платформата Copilot на Windows.
m16 R2 не се предлага в толкова много конфигурации като другите лаптопи на Alienware — точно две, за да бъдем точни. Базовият модел за $1,649.99 идва с процесор Core Ultra 7 155H, 16GB памет, 1TB твърдотелен диск и Nvidia GeForce RTX 4060. Другият модел, нашият тестов за $1,849.99, надгражда графичния процесор до GeForce RTX 4070.
Когато вземете предвид основните компоненти, качеството на изработка, персонализируемото осветление, 1080p уеб камерата и бързия QHD+ дисплей с G-Sync, и двата модела са доста добра сделка. Макар марката Alienware някога да беше гаранция за ултра-скъп хардуер (и компанията все още предлага такива системи), видяхме, че серията M води по стойност в средния клас, под $2,000 сектора.
Преди да направим конкретни заключения обаче, трябва да видим резултатите от производителността. За нашите бенчмарк таблици сравнихме m16 R2 не само с оригиналния m16 (по-висок клас конфигурация за $2,299.99 при тестване), но и с друг 16-инчов геймър с RTX 4070, Lenovo Legion Pro 5 Gen 8 с процесор AMD Ryzen ($1,767.99 при тестване). MSI Katana 15 ($1,599 при тестване) е под m16 R2 както по цена, така и по размер, докато 14,5-инчовият Lenovo Legion Slim 5 Gen 8 ($1,479.99 при тестване) е, както споменахме, нашият носител на наградата Editors’ Choice за среден клас.
Тестове за производителност и създаване на съдържание
Провеждаме едни и същи общи бенчмаркове за производителност както на мобилни, така и на настолни системи. Първият ни тест е PCMark 10 на UL, който симулира различни реални работни потоци за производителност и офис задачи, за да измери общата производителност на системата и включва подтест за основния диск.
Още три бенчмарка се фокусират върху процесора, използвайки всички налични ядра и нишки, за да оценят пригодността на компютъра за натоварващи процесора задачи. Cinebench R23 на Maxon използва двигателя Cinema 4D на компанията, за да рендира сложна сцена, докато Geekbench 5.4 Pro от Primate Labs симулира популярни приложения, вариращи от рендиране на PDF файлове и разпознаване на реч до машинно обучение. Накрая използваме отворения код видео транскодер HandBrake 1.4, за да конвертираме 12-минутен видеоклип от 4K в 1080p резолюция (по-ниските времена са по-добри).
И накрая, провеждаме PugetBench за Photoshop от производителя на работни станции Puget Systems, който използва версия 22 на Creative Cloud на известния редактор на изображения на Adobe, за да оцени производителността на компютъра за създаване на съдържание и мултимедийни приложения. Това е автоматизирано разширение, което изпълнява различни общи и GPU-ускорени задачи в Photoshop, вариращи от отваряне, завъртане, преоразмеряване и запазване на изображение до прилагане на маски, градиентни запълвания и филтри.
За протокола, тествах Alienware в режим на производителност на Command Center, който увеличава мощността (и вентилаторите за охлаждане) до степен, която повечето потребители вероятно биха избрали при игри или редактиране на медии. Повторих няколко теста в още по-шумния режим на овърдрайв, но разликата не си заслужаваше (само няколкостотин точки в Cinebench, например).
Между първоначалните тестове и първата вълна от ревюта започваме да разбираме какво да очакваме от Intel Core Ultra. Core Ultra 7 155H е близо, но леко по-добър от Core i7 от 13-то поколение в MSI Katana, държи се близо до серията Ryzen 7 H на AMD и не може да се мери с Ryzen 9. Основното е, че широко рекламираната готовност за изкуствен интелект на Core Ultra прави процесорите не по-малко бързи и ефективни при ежедневна производителност и медийни натоварвания. Alienware m16 R2 лесно може да служи като единствената ви машина за работа и забавление.
Графични и гейминг тестове
За гейминг лаптопи и друг мобилен гейминг хардуер провеждаме както синтетични, така и реални гейминг бенчмаркове. Първите включват две DirectX 12 игрови симулации от 3DMark на UL: Night Raid (по-скромен, подходящ за системи с интегрирана графика) и Time Spy (по-взискателен, подходящ за гейминг системи с дискретни графични процесори). Освен това използваме крос-платформения графичен бенчмарк GFXBench 5, който измерва производителността на OpenGL. Два теста се рендират извън екрана, за да се адаптират към различни нативни резолюции на дисплея; повече кадри в секунда (fps) означават по-висока производителност.
Нашето реално тестване на игри идва от вградените 1080p бенчмаркове на състезателната симулация F1 2021 и приключението с отворен свят Assassin’s Creed Valhalla. (Третото ни бенчмарк заглавие, Rainbow Six Siege, има проблеми и не успява да отчете резултати на скорошни компютри, затова е пропуснато тук). Пускаме Valhalla два пъти на предварително зададени настройки за качество Medium и Ultra и F1 2021 на Ultra качество със и без активирани функциите за подобряване на производителността FSR на AMD и DLSS на Nvidia.
m16 R2 се представи добре тук, равнявайки се или надминавайки другите гейминг системи с GeForce RTX 4070 и удобно надхвърляйки 100 кадъра в секунда (fps) и в двете реални игри. Когато пуснах игрите на нативната резолюция на системата от 2560×1600 пиксела, Alienware падна до 108fps (Medium) и 78fps (Ultra) в Valhalla и 107fps в F1 с включен DLSS. QHD+ резолюцията е много по-взискателна, така че спадът не е изненадващ, въпреки че DLSS е добро решение за най-натоварващите заглавия. Само най-модерните игри биха ви принудили да намалите настройките за качество на изображението.
Тестове за батерия и дисплей
Тестваме живота на батерията на лаптопи и таблети, като възпроизвеждаме локално съхранен 720p видеофайл (филмът с отворен код на Blender, Tears of Steel) с яркост на дисплея 50% и сила на звука 100%. Уверяваме се, че батерията е напълно заредена преди теста, с изключени Wi-Fi и подсветка на клавиатурата.
За да оценим производителността на дисплея, използваме сензор за калибриране на монитор Datacolor SpyderX Elite и неговия софтуер за Windows, за да измерим цветовото насищане на екрана — какъв процент от цветовите гами sRGB, Adobe RGB и DCI-P3 може да покаже дисплеят — и неговата яркост при 50% и пикова яркост в нита (кандела на квадратен метър).
m16 R2 постигна голяма победа по отношение на живота на батерията, надминавайки конкуренцията. Това е голям плюс за лаптоп, който цели да бъде повече от просто привързан към бюрото ви — няма да търсите отчаяно контакт за променлив ток, ако вземете Alienware на път. Игрите, разбира се, ще изтощят батерията много по-бързо от възпроизвеждането на видео, но това е отличен резултат за система, предназначена да замести настолен компютър. За разлика от това, цветовото покритие на дисплея оставя нещо да се желае, въпреки че се оказа подходящ за игри и гледане на видео, ако не и за редактиране на медии. По същия начин, малко повече яркост би била добре дошла, но m16 R2 изглежда добре при нормална употреба.
Оценка: Добра стойност за гейминг мощност в движение
В конкурентния свят на гейминг лаптопите Alienware m16 R2 си извоюва ниша и изпълнява концепцията си добре. Спрямо ценовия праг от $2,000, той изразходва парите ви на правилните места, предлагайки впечатляваща производителност с първокласна конструкция и набор от функции. Няколко системи ще ви осигурят подобни кадри в секунда за по-малко пари, но им липсват някои от висококачествените завършвания и функции, които правят m16 R2 толкова привлекателен пакет.
Смятаме, че 14,5-инчовият Lenovo Legion Slim 5 Gen 8 е малко по-привлекателен за по-широка група геймъри в движение, но Alienware лесно е предпочитаната алтернатива за повече мощност или по-голям екран. Въпреки че не имахме възможност да го тестваме, базовият модел с RTX 4060 може да е още по-добра покупка.